3 ago 2021, 17:12

Изкушение 

  Poesía » De amor
414 5 11

Лятото изнизва се чевръсто.

Дъхав  дъжд забързано ръми

и разрошва с мокрите си пръсти

медно озлатените лози.

 

Те оплитат в тънко  одеяло

с ръчно изрисувани листа

гроздето, от сочност натежало,

за да го опазят от дъжда.

 

Плод бера за младо, меко вино

и усещам – даже вече знам –

дворът ми е райската градина.

Аз съм Ева. Търся си Адам.

 

Чепките с нозете си ще тъпча

с отмаляла, трепетна снага.

Клекнала пред дъбовата бъчва,

ще наточа пенеста шира.

 

Нека стане вино – плътно, бистро.

Устни в него нека натопя.

Сладко ли е, аз Адам ще искам,

не със грях, с любов да изкуша.

© Павлина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Освен изкушение си е живо опиянение
    Хареса ми, много!
  • В никакъв случай не е "Надежда всяка остави" - животът не знае кога ще поднеса ябълка на моя Адам, ще ме изгонят от рая и ще търся нов Адам. Така, че не се отчайвай - надявай се)))
  • Благодаря ви, Patrizzia, Скитница, Роси, pastirkanaswetulki!
    Благодаря и на теб, Гедеон, за желанието да си ми Адам - аз засега го намерих, но ще те имам предвид.
  • Прекрасно е!❤️ Какво леко и ефирно перо имаш, Павлина! Аплодирам таланта ти!🌹
  • Поздравления за хубавия стих!
  • Много красота е събрана тук!
  • Хубаво! Много!
  • Благодаря ви Plevel, ДИС, щураче!
  • Вълшебно е перото ти. Браво!
  • С Дари - голяяяяма, голяяяяма звезда!
    Страхотно!
  • Браво! Изящно отвсякъде! Ако бях редактор, бих сложила огромна звезда, ноо сега пет мънички
Propuestas
: ??:??