Лятото изнизва се чевръсто.
Дъхав дъжд забързано ръми
и разрошва с мокрите си пръсти
медно озлатените лози.
Те оплитат в тънко одеяло
с ръчно изрисувани листа
гроздето, от сочност натежало,
за да го опазят от дъжда.
Плод бера за младо, меко вино
и усещам – даже вече знам –
дворът ми е райската градина.
Аз съм Ева. Търся си Адам. ...