Изкушение
Лятото изнизва се чевръсто.
Дъхав дъжд забързано ръми
и разрошва с мокрите си пръсти
медно озлатените лози.
Те оплитат в тънко одеяло
с ръчно изрисувани листа
гроздето, от сочност натежало,
за да го опазят от дъжда.
Плод бера за младо, меко вино
и усещам – даже вече знам –
дворът ми е райската градина.
Аз съм Ева. Търся си Адам.
Чепките с нозете си ще тъпча
с отмаляла, трепетна снага.
Клекнала пред дъбовата бъчва,
ще наточа пенеста шира.
Нека стане вино – плътно, бистро.
Устни в него нека натопя.
Сладко ли е, аз Адам ще искам,
не със грях, с любов да изкуша.
© Павлина All rights reserved.
