14 dic 2007, 10:44

Изкуствена нощ...

971 0 2
Да се усмихнеш, когато мисля, че съм жалка,
да ме опровергаеш и да ме накараш да се чувствам малка,
да си до мен, когато животът ме притиска
и да ми дадеш това, което ми се иска...
Да ме наречеш за втори път вълшебница
и пак в ръцете ти да бъда пленница...
Да бъдеш мойто вдъхновение,
посрещайки душата ми с презрение...
И пак на сутринта да тръгнеш,
но този път
във истинската си любов да се загърнеш...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...