Dec 14, 2007, 10:44 AM

Изкуствена нощ...

  Poetry » Love
967 0 2
Да се усмихнеш, когато мисля, че съм жалка,
да ме опровергаеш и да ме накараш да се чувствам малка,
да си до мен, когато животът ме притиска
и да ми дадеш това, което ми се иска...
Да ме наречеш за втори път вълшебница
и пак в ръцете ти да бъда пленница...
Да бъдеш мойто вдъхновение,
посрещайки душата ми с презрение...
И пак на сутринта да тръгнеш,
но този път
във истинската си любов да се загърнеш...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...