11 may 2010, 22:45

Изкуствено изкуство

  Poesía
1.1K 0 2

Изкуствено изкуство

 

Но в този смях сълзи съм спотаила,
и стара съм във младото си тяло;
под доминото истината скрила
и себе си с лъжи съм изтъкала.

Под мостовете ни изтичат дните,
и вливат се в изкуствено изкуство;
и питам се кога ще се запитаме
да самолъжеш не е ли безчувствено?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владислава Генова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Факта,че е вдъхновено от мен малко ме притеснява (нещо въобще не съм слънчева), но пък е толкова....загорча ми!
  • Сами се лъжем - права си... и се оправдаваме с живота...
    Поздравления за хубавия стих!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...