13 jun 2012, 10:29

Изкуствено щастливи 

  Poesía » Otra
498 0 4

И ето - всички са изкуствено щастливи...
Вървят по улицата като птички волни.
Все едно извадени от приказка, красиви,
и все пак изглеждат тъй доволни.

А аз? Аз редом с тях вървя...
Но не съм щастлива. Никак даже!
Отново посоката своя кривя,
времето следвам - то всичко ще покаже.

С предимство е, но аз не мога да летя, уви!
Надявам се да го настигна някой ден...
"Времето лекува, - казват - напред върви!" -
и аз ги слушам, с надежда то да излекува и мен...

Душата ми, кървяща и предадена,
опитва се да продължи напред...
Крещи от болка, а аз, на мислите отдадена,
завиждам на изкуствено щастливите навред... 

© С. С. Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря! Опитвам
  • Млада си, а толкова талантлива и устремена! Браво, продължавай в същия дух и с усмивка!
  • Мерси за съвета, ще се постарая
  • Много е хубава идеята ти, Славея, и това ми хареса. Но...постарай се повече с подбора на думите, римуването и ритъма. Чети повече! Имаш талант, но той се развива с труд и предимно ЧЕТЕНЕ!
    Успех!!!
Propuestas
: ??:??