Изкуствено щастливи
И ето - всички са изкуствено щастливи...
Вървят по улицата като птички волни.
Все едно извадени от приказка, красиви,
и все пак изглеждат тъй доволни.
А аз? Аз редом с тях вървя...
Но не съм щастлива. Никак даже!
Отново посоката своя кривя,
времето следвам - то всичко ще покаже.
С предимство е, но аз не мога да летя, уви!
Надявам се да го настигна някой ден...
"Времето лекува, - казват - напред върви!" -
и аз ги слушам, с надежда то да излекува и мен...
Душата ми, кървяща и предадена,
опитва се да продължи напред...
Крещи от болка, а аз, на мислите отдадена,
завиждам на изкуствено щастливите навред...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© С. С. Всички права запазени
