15 sept 2005, 20:13

Изливаш се(ЈоаnnaVas&Cefules)

  Poesía
876 0 2
Ти избликаш от камък
и от морската сол,
от бездънните ями
и мрамора гол,
от стъкла и от перли
от обветрен анфас,
на пустини горели
пепелени от страст,
от костилки от Едем,
и от кости на лъв,
от безредни идеи,
преди изблика пръв,
от скали
и бетони,
от щърбатият риф,
на сурвови закони,
ти си извор щастлив...

Този извор е жив
и по капка се стича,
върху лист,
като стих,
като прилив незнаен
над далечни земи
по които вървели
сме с разкрити души
и над себе си спрели
като дъх сме
в стрепта на живот
непонятен
С красота в красотата
сме белязани
знаци,
йероглифи дълбани
по скали очертани
с ореол на съдбатата
Кой е казал,
че щастие няма...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефан Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красотата отвъд себе си, твори Себе си
    и се вселява в Себе си и става плът,
    и бива разпъвана,
    и възкръсва за да изпълни пророчеството,
    тя не е симетрията, а нейното нарушение,
    тя не е правдивостта, а обаянието й,
    тя не е и истината, но прави истината приемлива,
    тя не е обективна, дори понякога е себична,
    но е невъзможна да се запази без да се сподели,
    понякога е агресивна,
    често е тревожна,
    трудна е за възприемане,
    обречена е,
    кърви и страда,
    не е на конкурси за красота,
    защото тя е оценката на своите оценки и е над всяка оценка,
    не може да бъде експлотирана, защото красотата е върховният експлотатор,
    експлотацията само я опорочава,
    а опорочена красота престава да бъде себе си,
    тя е бобово зърно
    в трюм на кораб,
    няколко капки солена вода и корпусът се пръска,
    кибрит в ръката на дете е,
    седем демона по езика ни, най-малко,
    но колко ли са повече ангелите,
    след като все пак, тя, ни вещае рая.
  • Има щастие стига да умеем да го открием. Красиво, красота в красотата!
    Поздравления!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...