6 nov 2008, 11:13

Измамена

  Poesía
980 0 5
Защо си целият една измама,
прикрита в миловидно личице,
защо си само външност,
прикрита в ледено сърце?

Нима не можеш ти да обичаш
и да даваш по-малко топлина,
нима не можеш ти да страдаш -
кажи ми, моля те, сега?

Ти идваш си и си отиваш,
надежди след себе си оставяш...
мираж или реалност си, кажи,
но, моля ти се, не мълчи?

Защо накара ме аз да повярвам,
че всичко в живота си ми ти,
че ти си всичко хубаво и лошо
и никой не ще може да те замени?

Играеш ролята си ти перфектно,
с маска на лицето си сега,
а под нея, сигурна съм вече,
че се крие твоята изгубена душа.

Но нека дойде ден на разум
и за мене да си спомниш ти,
да усетиш какво си имал
и как изгубил си го в бездна ти!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калина Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Защо си целият една измама....много е хубаво...
  • Много хубав стих,Калина!Дано дойде този ден на разум!
    Пожелавам ти щастие!
  • Винаги оценяваме какво сме имали, когато го изгубим. Дано са по-малко загубените неща в живота ни. Поздрав!
  • "Но нека дойде ден на разум
    и за мене да си спомниш ти,
    да усетиш какво си имал
    и как изгубил си го в бездна ти!"

    Тогава ще се сети и ще го заболи,
    но ще бъде много късно.
    Дано ти да откриеш човека, който ще те оцени и който няма да се крие зад маска! Поздрав за хубавия, но доста тъжен стих!
    УСМИХНИ СЕ!
  • Харесва ми!За жалост, всеки човек се е чувствал така... но е хубаво, когато запазим достойнство!А деня на разума винаги идва мила!Поздрав за добрия стих!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...