Измамена
прикрита в миловидно личице,
защо си само външност,
прикрита в ледено сърце?
Нима не можеш ти да обичаш
и да даваш по-малко топлина,
нима не можеш ти да страдаш -
кажи ми, моля те, сега?
Ти идваш си и си отиваш,
надежди след себе си оставяш...
мираж или реалност си, кажи,
но, моля ти се, не мълчи?
Защо накара ме аз да повярвам,
че всичко в живота си ми ти,
че ти си всичко хубаво и лошо
и никой не ще може да те замени?
Играеш ролята си ти перфектно,
с маска на лицето си сега,
а под нея, сигурна съм вече,
че се крие твоята изгубена душа.
Но нека дойде ден на разум
и за мене да си спомниш ти,
да усетиш какво си имал
и как изгубил си го в бездна ти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калина Иванова Всички права запазени
