Изневяра
Колко пъти ми изневери,
колко пъти да ти простя,
колко пъти с друга ме замени,
колко пъти от болка да крещя?
И как да загърбя аз всичко,
как да забравя тези лъжи,
като вечно ти ще ме тъпчеш,
а вътре в мен все ще боли?!
Хиляди пъти раняваш
без милост сърцето ми ти,
хиляди пъти обещаваш
да няма помежду ни лъжи.
Но и сляпа да бях, щях да видя
как по пътеката грешна вървиш,
но и глуха да бях, щях да чуя
как нежни думи на друга мълвиш.
Обещания и лъжи безброй -
само това аз получавах.
Сълзите ми се превръщаха в порой,
когато по тебе пак страдах.
И сякаш света промени се:
дочувах камбанния звън,
на ум си прошепвах: „свърши се”,
но гласно се молях това да е сън.
© Мария Амбова Todos los derechos reservados