3 jul 2010, 17:18

Изневяра

  Poesía
719 0 1

Мъжете с слаби ангели и психика, лабилна към жените,

жадуват за съпруга вярна, покорна,хрисима и домакиня,

с която да се чувстват спокойни от кръшкания и забежки

при любовници факири в леглото, повдигащи високо мъжкото им его.

 

Но аз не сам безгласна буква с поглед, вперен само във земята;

стремя се да показвам и поддържам равенството и баланса,

да съчетавам както секса, домакинство, работа и кариера,

така и да постигна неприкосновено време, което аз сама да изживея.

 

Това не се поднася като подарък скъп с панделка и лъскава обвивка,

а се гради във времето с основи от доверие и ревност изпарена

от характер силен, готов да извоюва принципите свои,

доказвайки, че и жената е в позиции да бъде равностойна.

 

За изневяра и любовни авантюри винаги са нужни двама,

търсещи емоции и тайнственост, която крият от околни и роднини

и са подтикнати, не че са от ласки и от секс лишени,

а защото животинският инстинкт вътре в тях с желание напира.

 

При някои това желание е като болест рядка нелечима,

при други - любопитство дали ще могат маската двулична да поддържат,

а сексът е нормална и толкова естествена необходимост

и не е смъртен грях да го направиш с тръпка към случайно срещнат.

 

Накрая всичко е прекрасно, ако и двамата са с интереси сходни

и мислене, отдадени изцяло на момента и на секса,

без да наранят човека, който ръка до гроб с подкрепа им протяга

заради минутно увлечение, извършено без разум и последствия необратими.

 

 

VAK 02.07.2010

VALENCIA

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселка Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...