8 dic 2016, 22:39

Изневяра

  Poesía
503 2 9

Гръм и мълнии раздират небето. 

Уплашени звездите -

зад тъмни облаци заспиват. 

Да ни спаси, не може и детето. 

На изневярата следите

на прага ни се спират. 

Грешка. Справедлива присъда. 

Другата чака, нея целувай! 

В този дом мечтите не връщай! 

Счупени клони не се прегръщат. 

При нея иди! Не се обръщай! 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Изживяла си чуждата болака, Васе, а това е толкова човешко ...
    Поздравявам те!
  • Хареса ми Васе!
  • Счупени клони не се прегръщат....много истинско и силно казано. Поздрав!!!
  • " Счупени клони не прегръщай" Много образно е Васе. Браво така се постъпва
    Не се завръща по старите пътеки Това е от едно мое стихче.
    мрак тъмен ще откриеш там"
  • Има моменти, когато е по-добре да простиш, и други, когато трябва да затвориш окончателно вратата. Човешко е да се греши, божествено да се прощава, но всеки сам трябва да реши дали да прости или не. Поздрави и от мен! Харесах!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...