Изпит
Аз не че го искам,
то трябва!
По мъжки зъби ще стискам,
нека всичко бързо минава.
Първо минута мълчание,
(после цял час)
предното изпитание
за тея като нас.
Тракане на нервното токче,
свъсено чело и... хоп!
Надежда на снопче,
вплетена в гъкнещ галоп.
"По-силно, нищо не чувам!"
Да подсказват нека се научат поне!
Ето, пак безмислици думам
и в дневника цъфна грозното две.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Яна Ангелова Todos los derechos reservados
