Изпит
Аз не че го искам,
то трябва!
По мъжки зъби ще стискам,
нека всичко бързо минава.
Първо минута мълчание,
(после цял час)
предното изпитание
за тея като нас.
Тракане на нервното токче,
свъсено чело и... хоп!
Надежда на снопче,
вплетена в гъкнещ галоп.
"По-силно, нищо не чувам!"
Да подсказват нека се научат поне!
Ето, пак безмислици думам
и в дневника цъфна грозното две.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Ангелова Всички права запазени
