15 jun 2006, 21:59

Изповед 

  Poesía
831 0 3
Излей се, мъко моя, пречисти ме!
Излез от мен и цялата горчилка ми вземи!
Човек е свят, докато помни на баща си името
и във съня си вижда майчини сълзи.

А аз какво съм? И къде съм днес?
Делеч от корените си, предала всичко родно.
Събирам късовете на загубен, пропилян живот
и жъна бури във едно поле безплодно.

Излей се, мъко моя, съжали ме!
Аз нямам сили да те нося нито ден.
Тръгни назад, назад към мойто минало,
и на прага бащин остави сълза от мен.

© Илица Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??