Изповед
Излей се, мъко моя, пречисти ме!
Излез от мен и цялата горчилка ми вземи!
Човек е свят, докато помни на баща си името
и във съня си вижда майчини сълзи.
А аз какво съм? И къде съм днес?
Делеч от корените си, предала всичко родно.
Събирам късовете на загубен, пропилян живот
и жъна бури във едно поле безплодно.
Излей се, мъко моя, съжали ме!
Аз нямам сили да те нося нито ден.
Тръгни назад, назад към мойто минало,
и на прага бащин остави сълза от мен.
Излез от мен и цялата горчилка ми вземи!
Човек е свят, докато помни на баща си името
и във съня си вижда майчини сълзи.
А аз какво съм? И къде съм днес?
Делеч от корените си, предала всичко родно.
Събирам късовете на загубен, пропилян живот
и жъна бури във едно поле безплодно.
Излей се, мъко моя, съжали ме!
Аз нямам сили да те нося нито ден.
Тръгни назад, назад към мойто минало,
и на прага бащин остави сълза от мен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Илица Все права защищены
