Не може, Господи, не може да е истина
така да те боли и още да си жив!
Сълзите като със прокоба зла орисани,
да спират на очите ти в мига преди да се родят!
Да искаш да прегърнеш някого,
а той да е един почти измислен блян.
И като в унес наркотичен длани да протягаш
към нещо дето никога не си видял!
Не, Господи, не може да е истина,
да се живее като в сън!
Една мечта, сърцето ти обсебила,
да преобърни целия ти свят! ...