Изповед

   Слънчеви лъчи , зеленина  и всяка птичка пее своята песен ,

   но вятърът тъга довя  и всичко опустя на есен. 

   Дори и гарвана от нейде долетя  и заграчи грозно и проклето

   и безброй загубени мечти  постлаха мрак в сърцето.                               

   Любов , омраза и тъга  се преплитат тази вечер в душата,

   а мислех че ще бъде все така  и няма никой да прогони самотата .            

   Но чакайки да съмне и да дойде следващият ден, 

   щастието реши да се усмихне и на мен .                                                              

   Един човек ми каза вярвай, всичко може да се сбъдне

   и от тогава вярвам в чудеса ,                                                                          

   прошепна ми: мечтай и злото ще си тръгне

   и от тогава си мечтая за милион неща!