5.01.2012 г., 13:07

Изповед

721 0 0

   Слънчеви лъчи , зеленина  и всяка птичка пее своята песен ,

   но вятърът тъга довя  и всичко опустя на есен

                   

   Дори и гарвана от нейде долетя  и заграчи грозно и проклето

   и безброй загубени мечти  постлаха мрак в сърцето.                               


   Любов , омраза и тъга  се преплитат тази вечер в душата,

   а мислех че ще бъде все така  и няма никой да прогони самотата .            


   Но чакайки да съмне и да дойде следващият ден, 

   щастието реши да се усмихне и на мен .                                                              


   Един човек ми каза вярвайвсичко може да се сбъдне

   и от тогава вярвам в чудеса ,                                                                          


   прошепна ми: мечтай и злото ще си тръгне

   и от тогава си мечтая за милион неща!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислава Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...