5.01.2012 г., 13:07

Изповед

722 0 0

   Слънчеви лъчи , зеленина  и всяка птичка пее своята песен ,

   но вятърът тъга довя  и всичко опустя на есен

                   

   Дори и гарвана от нейде долетя  и заграчи грозно и проклето

   и безброй загубени мечти  постлаха мрак в сърцето.                               


   Любов , омраза и тъга  се преплитат тази вечер в душата,

   а мислех че ще бъде все така  и няма никой да прогони самотата .            


   Но чакайки да съмне и да дойде следващият ден, 

   щастието реши да се усмихне и на мен .                                                              


   Един човек ми каза вярвайвсичко може да се сбъдне

   и от тогава вярвам в чудеса ,                                                                          


   прошепна ми: мечтай и злото ще си тръгне

   и от тогава си мечтая за милион неща!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислава Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...