20 oct 2007, 19:45

Изповед

  Poesía
1.3K 0 1

Пак съм там, сама, сама на плажа,
и мисля си за тебе...
Беше лъжа,
беше лъжа, че не те обичам,
беше лъжа, че любовта ми угасна,
беше лъжа, че я няма,
беше грешка...

***

Оставих те на нея
без да се боря за любовта ти,
без да ти кажа как се чувствах всеки миг,
когато беше далече от мен,
когато ме прегръщаше,
когато ме целуваше,
когато усещах устните ти по себе си,
изгаряйки ме както никога преди...

***

Оставих те без да се преборя,
оставих те на нея,
а още те желая,
а още мечтая за теб,
за дъха ти,
за нежността ти,
за ласките ти,
за сърцето ти,
биещо редом до моето,
завинаги...

***

Прости ми,
прости ми, че се отказах аз от теб,
без да ти разкрия,
колко много си за мен,
че без теб живота ми е нищо,
че без теб съм толкова сама.
Прости ми за лъжите,
които изричах аз пред теб,
с едничката мисъл да те нараня,
да те отдалеча от мен,
да ме забравиш...

***

Но нито аз забравих теб,
нито ти забрави мен,
защото любовта е толкоз силна,
толкова истинска,
както луната през нощта,
както слънцето през деня,
както живота и смъртта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© niila Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...