Изповед

Пак съм там, сама, сама на плажа,
и мисля си за тебе...
Беше лъжа,
беше лъжа, че не те обичам,
беше лъжа, че любовта ми угасна,
беше лъжа, че я няма,
беше грешка...

***

Оставих те на нея
без да се боря за любовта ти,
без да ти кажа как се чувствах всеки миг,
когато беше далече от мен,
когато ме прегръщаше,
когато ме целуваше,
когато усещах устните ти по себе си,
изгаряйки ме както никога преди...

***

Оставих те без да се преборя,
оставих те на нея,
а още те желая,
а още мечтая за теб,
за дъха ти,
за нежността ти,
за ласките ти,
за сърцето ти,
биещо редом до моето,
завинаги...

***

Прости ми,
прости ми, че се отказах аз от теб,
без да ти разкрия,
колко много си за мен,
че без теб живота ми е нищо,
че без теб съм толкова сама.
Прости ми за лъжите,
които изричах аз пред теб,
с едничката мисъл да те нараня,
да те отдалеча от мен,
да ме забравиш...

***

Но нито аз забравих теб,
нито ти забрави мен,
защото любовта е толкоз силна,
толкова истинска,
както луната през нощта,
както слънцето през деня,
както живота и смъртта...