Изповед
Искри, запалени в очите, от надежда
и от две изгарящи сълзи.
Едно дете с любов в сърцето ти поглежда:
"Не се страхувай, мой приятел ти бъди!
Нищо, че не мога да говоря като тебе
и видът ми е не съвсем човешки,
защото Господ е наказал мене
за чужди някакви големи грешки.
Нищо, че ръцете ме не слушат
и мислите малко са ми затруднени.
Навярно мойта майка някога е пушила
и не е знаела колко ли вреди на мене.
И въпреки че някак си изглеждам грозен
и недъгав, и ужасен,
и въпреки че много хора ме тормозят...
Аз вярвам, че животът е прекрасен!
И като тебе мога силно да обичам,
но силно някак си не мога да те мразя.
В това на тебе не приличам -
ти мразиш всички, що те газят.
Мразиш ме и мен, защото съм различен,
но аз над твоята омраза ще се смея,
защото твърде много живота обичам
и само така пълноценно мога да живея!
Всички ме отрекоха - не ме отричай и ти -
ела, не се страхувай и мой приятел бъди!"
© Виктория Станева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Браво!!!
-
Аплодисменти.
-
Уау,наистина дорба идея-не съм срещала друго такова стихотворение.Поздравявам те.Само виж този куплет:
Нищо, че ръцете не ме слушат
и мислите малко са ми затруднени.
Навярно мойта майка някога е пушила
и не е знаела колко ми вреди на мене.
Нещо не ми звучи добре.Предлагам например вместо "ръцете не ме слушат"-"ръцете ме не слушат"(звучи ми по-добре,но всеки си има ралзично виждане).И на същия куплет последния ред не ми харесва нещо с "колко МИ вреди НА МЕНЕ"-повтаря се.Иначе другото всичко е страхотно.Браво. -
Наистина нека не отричаме различните, защото няма значение как изглежда или колко е умен и надарен, един човек важно е какво се крие в сарцето затова преди да съдим някой трябва да се загледаме в сърцето. Страхотно е много силно.
-
Много добра идея е да насочим вниманието си към тези деца.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
