Изповед
Искри, запалени в очите, от надежда
и от две изгарящи сълзи.
Едно дете с любов в сърцето ти поглежда:
"Не се страхувай, мой приятел ти бъди!
Нищо, че не мога да говоря като тебе
и видът ми е не съвсем човешки,
защото Господ е наказал мене
за чужди някакви големи грешки.
Нищо, че ръцете ме не слушат
и мислите малко са ми затруднени.
Навярно мойта майка някога е пушила
и не е знаела колко ли вреди на мене.
И въпреки че някак си изглеждам грозен
и недъгав, и ужасен,
и въпреки че много хора ме тормозят...
Аз вярвам, че животът е прекрасен!
И като тебе мога силно да обичам,
но силно някак си не мога да те мразя.
В това на тебе не приличам -
ти мразиш всички, що те газят.
Мразиш ме и мен, защото съм различен,
но аз над твоята омраза ще се смея,
защото твърде много живота обичам
и само така пълноценно мога да живея!
Всички ме отрекоха - не ме отричай и ти -
ела, не се страхувай и мой приятел бъди!"
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Виктория Станева Todos los derechos reservados
