24 abr 2008, 15:12

Изповед 

  Poesía
5.0 / 1
1222 0 5
Искри, запалени в очите, от надежда
и от две изгарящи сълзи.
Едно дете с любов в сърцето ти поглежда:
"Не се страхувай, мой приятел ти бъди!
Нищо, че не мога да говоря като тебе
и видът ми е не съвсем човешки,
защото Господ е наказал мене
за чужди някакви големи грешки.
Нищо, че ръцете ме не слушат
и мислите малко са ми затруднени.
Навярно мойта майка някога е пушила
и не е знаела колко ли вреди на мене. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Станева Todos los derechos reservados

Propuestas

Más obras »