Изповедно

9 may 2013, 23:16

Poesía » Filosófica

433 0 3

Ти, Господи, изпрати ми щуреца

в онази вечер на свалени богове,

със силата си свише на скрипеца,

душата ми във песен да сбере.

През рани безпощадни - сто окови

дълбаех като стихнала вода.

Разядох ги, строших ги и отново

свой път си имам, имам свобода.

Дълбоко в мен гори и ме изгаря

изконна болка, взела името тъга.

В сърцето ми расте и проговаря

незнайна сила с недовършена следа.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.