titinefer (Вяра Дамянова) titinefer (Вяра Дамянова)
16
May 9, 2013, 11:16 PM

Изповедно

647 0 3

Ти, Господи, изпрати ми щуреца

в онази вечер на свалени богове,

със силата си свише на скрипеца,

душата ми във песен да сбере.

 

През рани безпощадни - сто окови

дълбаех като стихнала вода.

Разядох ги, строших ги и отново

свой път си имам, имам свобода.

 

Дълбоко в мен гори и ме изгаря

изконна болка, взела името тъга.

В сърцето ми расте и проговаря

незнайна сила с недовършена следа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вяра Дамянова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0