Колко сълзи да изплача по теб,
как болката в щастие да превърна.
С тишина ми отвръща сиво небе,
щом в мислите си времето искам да върна.

А искам само толкова малко любов
и много любов ти предлагам в замяна.
Да се събудя щастлив до теб в ден нов
и да знам, че заради мен си щастлива, засмяна.

Предлагам ти само всичко това,
което от него никога няма да получиш.
И искам от теб прашинката, която тя
отне от мен, алчно завинаги заключи.

Предатели, казваш, ще бъдем тогава,
а нима толкова пъти не ни предаваха те?
Но нямам сили да споря, чакайки ада
за моята грешна душа, а не райско небе.

И тъй, аз ти прощавам всичката болка
и това, че ти ме обрече да бъда до нея.
И заради теб всеки ден откривам колко
е трудно любовта си  във времето да разпилея.

Колко сълзи да изплача по теб,
как да успея твоя свят да преобърна.
Или как да живея с разбито сърце,
щом в мислите си времето искам да върна.