Изпращане
676
0
0
Защо да питам
сама ли съм още.
Луната погребах
на хълма снощи.
От много чакане
гората стене.
Сънувах баба
да преде на вретено.
Търкулнах погача
на равно, в полето.
Дано да порасне
пшеница небесна.
Събудих се рано
на жетва да ходя.
Запалила беше
баба огньове.
Не искала в тъмното
самичка да ходи.
Пътят бил дълъг
и стръмен нагоре.
Изпращам я,
стиснала устни до болка,
а тя се усмихва благо...
и толкова.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Аура Бяла Todos los derechos reservados
