fakti (Аура Бяла)
7 3
25 abr 2012, 18:08

Изпращане 

  Poesía » Filosófica
466 0 0

Защо да питам

сама ли съм още.

Луната погребах

на хълма снощи.


От много чакане

гората стене.

Сънувах баба

да преде на вретено.


Търкулнах погача

на равно, в полето.

Дано да порасне

пшеница небесна.


Събудих се рано

на жетва да  ходя.

Запалила беше

баба огньове.


Не искала в тъмното

самичка да  ходи.

 Пътят бил дълъг

 и стръмен нагоре.


Изпращам я,

стиснала устни до болка,

а тя се усмихва благо...

и толкова.

© Аура Бяла Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??