fakti (Аура Бяла)
7 3
Apr 25, 2012, 6:08 PM

Изпращане 

  Poetry » Phylosophy
493 0 0

Защо да питам

сама ли съм още.

Луната погребах

на хълма снощи.


От много чакане

гората стене.

Сънувах баба

да преде на вретено.


Търкулнах погача

на равно, в полето.

Дано да порасне

пшеница небесна.


Събудих се рано

на жетва да  ходя.

Запалила беше

баба огньове.


Не искала в тъмното

самичка да  ходи.

 Пътят бил дълъг

 и стръмен нагоре.


Изпращам я,

стиснала устни до болка,

а тя се усмихва благо...

и толкова.

© Аура Бяла All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??