Изпращане

Защо да питам

сама ли съм още.

Луната погребах

на хълма снощи.

От много чакане

гората стене.

Сънувах баба

да преде на вретено.

Търкулнах погача

на равно, в полето.

Дано да порасне

пшеница небесна.

Събудих се рано

на жетва да  ходя.

Запалила беше

баба огньове.

Не искала в тъмното

самичка да  ходи.

 Пътят бил дълъг

 и стръмен нагоре.

Изпращам я,

стиснала устни до болка,

а тя се усмихва благо...

и толкова.