henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)
397 1891
28 sept 2006, 22:07

Извън... 

  Poesía
537 0 5
(Във есен,
в стая,
старец.)


ИзВЪН
онази
скъсаната
монотонност,
той търси
ноти
в белите
следобеди,
с накацалите
черни врани
по мъртви,
есенни
дървета.
Човекът търси песен
в есен,
в нищо.
Като
безумец –
търси жар
във ледник...
И е извън.
Той крачи -
призрачни пътеки
в мъгла,
по ледени павета,
по улиците
стари на града -
с една едничка цел –
да е потребен....
Той може да е беден,
може.
И може да е все
последен,
на хорската опашка
в шест,
изпуснал няколко
тролея...
да тръгне
пеш.
Да, може.
И може сам да пие
даже.
И
често му се случва ,
знаеш,
прегърнал
стъклена бутилка,
със стария клошар
да си говори,
направо на земята
седнал...
в мълчание,
във нощ,
изВЪН...
И търси
и в клошаря
песен
и го пита,
слуша,
а после
пише,
пише...
( ШЕ...)

(Днес старецът
изправи се в леглото,
загледан
във стената
болнична,
студена...
В гърдите му
последен...
Дъх!
Дух!
Извън...
Ден.)
А есента над
жълтата ни болница,
не чула този малък
разказ,
разлайва псетата
във двора
и тръгва със мъглата
между хората,
със нечия душа
да се завие...

© Ясен Крумов- Хенри Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??