henryoliver
397 el resultado
Слаб съм, мислиш,
недодялан камък.
Пия, казваш,
пуша много.
Поне пиши, ...
  431 
Тя, моята мечта не е голяма.
Тя сбира се във всяко джобче.
На малкото дете във джоба,
във джоба на дебелия с кожуха.
И сбира се в една прегръдка. ...
  821 
True Parable 1
И в един ден от лятото придойдоха много хора в града.
Непознати и дрипави,
гладни и жадни и
чакаха царя до нощес. ...
  405 
Отивам си целият.
Не го усещаш,
И толкова празници...
Не остават за мене.
Не трябва да си хирург, за да знаеш, ...
  725 
Април е месец на промени,
проблемен ми е твоя статус.
Виж в пощенската си кутия,
може да имаш писмо от някой.
Като погледна навън ми става тъжно. ...
  672 
Моят дух.
Той не стига далеч:
От терасата – в спалнята – банята,
От терасата – в спалнята – в банята.
От терасата вижда спалнята, ...
  521 
...
Смъртта е плоска,
Гадна, без вяра,
Ужасна, без праг –
Тягостна, без вас –
Трябваща, ...
  634 
Подарък играчка
Сине, твоята пушка наистина ще ни убие.
Толкова е голяма за твоите ръце.
Толкова е шумна за ушите ни.
Защо ти е тази пушка, сине... ...
  533 
Стар гълъб
Аз съм стар човек, а гълъбите са стари гълъби.
Не пускам бели гълъби, защото наоколо няма такива.
Обаче в кенефа ми на месец се заклещват два-три.
Не зная защо се заклещват, но ми говорят нещо като „не съм добре, братле!”. ...
  787 
И съм сам
в запушеното си легло
и крясъци съседски чувам.
А то, задъненото ми легло,
иска, иска пикнята ми. ...
  1065 
На Оги
Ще погаля клепачите с устни,
вътре, в синята нощ.
Ще погаля косите ти с устни,
тихо, в тихата нощ. ...
  982 
Вятър върти се в себе си.
Сливат се ниски облаци.
Реката, водата сива е -
започва да капе тихо...
Кучета лаят някъде, ...
  1115  10 
Този град е малък за всички ни.
В асансьора мирише на плъхове.
Пролетта преподписала договор,
за последно пропява за мъничко.
Този... е отчайващо мъничък – ...
  826 
Когато ти умират клетките, боли!
И то – съвсем физически, боли.
Главата ти е рудник!
Главата ти е болката
дори, ...
  1026 
Валериан.
В цялата стая мирише на валериан.
Ръцете ми миришат на валериан.
И на прогнили гардероби,
на нафталин... ...
  996 
Седим си с Б. в онзи бар във Филаделфия.
Те се помнят един друг, барът за мен не знае нищо.
Но е приятно.
Запушен до... колкото да не припаднеш
или да получиш удар от нещо... ...
  872 
Мрачно е времето – като гробище.
Земята прикрива сълзите си.
Попиват в пръстта ярки спомени,
Тиха е в стаята
есента. ...
  946 
Чувам децата навън -
играят и викат,
а в мен е обратното - викам,
опитвам да играя,
вътре съм ...
  947 
Слушай това езеро –
говори.
Слушай устните му –
мълчат.
Живей със себе си – ...
  948 
И нищо няма да е същото –
и нищо няма да се върне.
Виновният ще влезе и ще мрънка,
че нещо е изперкал във съня си.
И всичките ще сме съгласни – ...
  1217  20 
На пръсти се броят важните неща.
Пръст, пръст... аз, пръст, пръст.
Пръст, пръст... ти, пръст, пръст.
Тя е стискане на палци –
събиране на пръсти. ...
  1086  10 
Прозорецът грачи и грачи.
В снега е моята неактивност.
В снега е моята сляпа личност –
невиждаща...
невидяна. ...
  939 
Поне десет минути мълчание...
Поне десет минути любов.
Поне десет минути с детето си.
Поне десет минути със теб...
Поне малко със твоето чувстване. ...
  1304 
Вие питате, ние умираме.
Непрестанни въпроси –
Въпроси без отговор.
Безсловесно влюбване –
Никакво отговаряне. ...
  904 
Да попия от мръсотиите на целия свят?
От помията на всички пикни?
На всички разорани ниви на
китайци
и от всички самоубийства на ...
  944 
Когато се разплакаха прозорците,
комините запалиха цигари.
Събраха се проблемите във кръчмата
и виното въздъхна тихо в чашите.
Отдавна хората не бяха си говорили ...
  1178  12 
... И клоните ми да се влеят във калта,
в земята и да станат
кал...
Есенните клони на света
си нямат никого и нищо. ...
  1126 
Човекът,
който запали листата
не е големец,
не е някой, за когото сме чували -
художник не е, нито важен си някой ...
  1454  21 
Ти трябва да си лягаш, миличка.
Ти трябва да си лягаш...
Мъглите спускат се над теб...
Мъглите спускат се.
Ще те целуна и ще ти говоря... ...
  1885  13 
Седнах след това до онова дърво
на "Витошка" и "не знам си коя" и просих
с една бира в ръка
но ти я знаеш бирата - ти ми я даде
звънях на хилядите хора в живота ми и всички ми казаха "обичам те" ...
  875 
Прилича на болка... Рано е.
Сълзи затварят прозорците.
Океани въртят се в себе си...
Думи увяхват във надписи.
Прилича на трясък... Крясъкът! ...
  1665  25 
Летен следобед.
Идеалното време да чакаш любимата си на Паметника.
Любими чакат други любими,
не толкова любими, или съвсем нелюбими.
Идеалното място да си пробиваш ушите с бели слушалки, ...
  1079  15 
И ето, отново се съмна
над дневните покриви.
Мокро е.
Със нощта и сънят ми потъна –
и литнаха черните с човките. ...
  1050  10 
Космическото звездно отгоре.
Тихият вятър между пейките.
Усещането на главата и тялото,
че си в нещо
чудесно. ...
  949  11 
Става тихо.
Клоун излиза. Държи огромна
черна жалейка.
Картон, продължително оцветяван картон.
Картонено слънце в джобовете. ...
  878 
„А как мечтаех с тебе да достигна..."
Д. Дебелянов
Слаб съм.
Много слаб, страшно слаб!
Нямам никого. ...
  1034 
Едно пулсиращо тяло.
Сърцето крещи в черепа.
Сърцето крещи, лази
по ръцете,
по краката. ...
  948  10 
Тя, пролетта не дойде весело.
Тя върна ми студа
заслужен.
Погребах всичките мечтания.
Ковчегът в ямата! ...
  825 
Проскърцаха пак вратите на времето -
мигът увисна в междучасие.
А колко, пич, боли студът...
Не знаеш? Нека ти разкажа...
Да кажем, съм в четвърти клас. ...
  954 
Не.
Не искам да бъдеш различна.
Различността не променя.
Просто искам да бъдеш жената,
дето мен ще превърне в ...
  1091  17 
Propuestas
: ??:??