18 abr 2008, 7:42

Жабокът Принц... :) 

  Poesía » De humor
2090 0 23

Obra no adecuada para menores de 18 años

*          *          *

 

Денят дошъл, слънцето изгряло

и Царят с трите дъщери,

качили се в каретата си бяла

и тръгнали към двете пещери...

И както повелявали законите,

за които ще разкажа в този стих,

събра ли се тълпите - милионите,

Принцесите... избирали жених...

Дали им по лък от изумруди

и от злато... по една стрела,

за да реши съдбата без заблуди,

на кого ще отреди честта!...

Да бъде техен скъп другар,

след детсвото им изживяно,

кого съдбата ще даде във дар

страстта им да разбули премълчана?...

И ето, че забили барабани,

фанфари проехтели над скалите,

стрелата писнала и само,

блестяща се изгубила в мъглите...

Не минал час и горе от скалата

видели конници да идат във галоп,

донесли вестоносците мълвата

стрелата где посяла е живот...

А в доспехи пищни с тежък взор,

стрелата носел Генералът,

пълководецът на царския им двор,

стрелата него бе избрала...

Писнала и втората стрела,

изчезнала в далечината

и пак съдбата е добра,

ковчежника избрала на хазната...

А мъничката - третата Принцеса,

красива, по-красива от сестрите,

с треперещи ръце от стреса,

стрелата и поела към... горите!...

И търсили я дни и нощи,

обходили надлъж и шир страната,

и чак след нови три дни още

открили я дълбоко във блатата...

А там... О, чудо! Приказна идилия,

някъде насред водата,

един жабок на лист от лилия

с коронка и стрела в устата...

Пристъпила красавицата млада

във дланите жабока тя поела,

предчувствала, че принц е и че страда,

магия страшна го е взела...

И в невинноста си искрена тя своя

устни впила в жабата зелена,

но... нищо не отнело му покоя,

жабокът си стоял невъзмутено...

Нима не съм достатъчно красива?!...

Или не го целунах, както подобава?!...

Съмнения във мислите и живо

изгаряли като жарава...

Поела дъх - куража си събрала,

притворила очи и го целунала,

да стане принц се беше размечтала,

що в дългите си нощи бе бленувала...

Отворила тя мигли и... Отново нищо!

Съмненията в нея загорели -

вярата, превърнала се в пепеплища,

а приказките за жабока - остарели...

Царят бил неистово ядосан,

едва крепял гневът да не възстане...

Жабокът промълвил:

- Ей, маце!?...

 

Толкова съм... скъпа, омагьосан,

че... ако не "свирнеш"...

Няма как да стане!...  :)

 

*           *            *

© Валентин Желязков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Някаква мацка отворила сергия с най-различни играчки и сложила надпис:
    "Свирки на...промоция!"
    Един мъжага се доближил - поразгледал надписа и казал;
    - Нямаш ядове скъпа - покажи парите!
  • Туй знайш колко пъти съм го чела, а?! Ей за туй не обичам принцове! Хем на глезени, хем с претенции, хем много омагьосани! Да си намерят някоя флейтистка... може и обоистка, а, бе, общо казано специалистка по духови инструменти...
  • Хаха...ха...сега сънят ми съвсем изчезна
  • ахахаххахаха, това ми хареса!!
  • Flo (Цветелина Цанева) - Всеки му според чувството за... хумор...
  • Радвам се че съм ви усмихнал - поздравче на всички!
  • хахахахаааааа!!!!!!!!!
    разкази с неочакван край...
    хареса ми ...много!!!!
    поздрав от вълчан!!!
  • А аз си лягам... пак ме усмихна за "Лека нощ"!
  • Е, най-после малко хаир да видят и големите деца в семейството! Че то все най-малкия брат обира каймака С топлинно насочване ще да са били тия стрели
  • Цял ден те чета, белким измисля нещо подобаващо за коментар...пак ме разби...що за фантазия...не човек, а градски!!! Браво, Вал! А и жабокът си го бива - абе мъжете знаят защо. Подсещане - за бирата.
  • Да, бе, ше го целува! Принцове бол, ама кой има говореща жаба!
  • voda (Елица Ангелова) - Е, как бе мила, едно "свиркане", мъртвец изправя....
  • Стара приказка - с нов край. Е, менят се времената.
    Дано поне със "свиркане" да се събуди този принц. Но едва ли...
    Поздрав!
  • Поздрав!!!
  • Поздрав и от мен, Валентино!
    Разсмя ме от сърце!!!
    Нормално, едно време какви принцове имаше само...
    А сега - свирчовци
    Можеш го!!!
    Браво!
  • Аз съм на 17 години и седем месеца! Въпреки това не можах да се сдържа и да не го прочета! И си заслужаваше! Поздрави!
  • А мен ме провокира да напиша малко продължение!
    С усмивка,за теб,Валентин!
  • Закова ме...и аз не очаквах...
    ех...този принц...жабок...какви страсти само...
    Усмихна ме... ! с обич, Валентино.
  • Ааа, а пък аз щях да лягам/след нощна смяна де/!
    Ха сега де, отиде ми съня, и ще има да мисля за... съвременния жабок!
    Поздравчетаааа!
  • Хайде стига, бе!!! Ега ти и краят!!! Щях да се задавя с кафето! Ама трябваше да го очаквам поне заради червената точка! (тук просто се шляпвам по челото) Дано денят ти е толкова весел, колкото направи моя!
  • Започнах да чета и се замислих-Какъв ли ще бъде финалът?
    Направо ме разбуди, кафето не свърши тая работа, ама ти ме ококори
    Хихихи...

  • Как ме разсмя...Поздрав!
  • Илюзия

    Целувам жабата...
    Принцът изчезва...
Propuestas
: ??:??