17 nov 2009, 9:30

Жадувана пролет...

  Poesía
625 0 6

                                                                                                              ... то ли потеряли...

 

незавършен...

 

денят

се завива

с нощта...

 

посребрил

с тънки нишки

съня ми

 

а морето...

 

разлива

пенлива

снага

 

да покрие

следите

в дланта ми...

 

...

после...

 

слънчево пари

рисува очи...

 

и задъхано

тича

нагоре

 

като вятър ехти

като залез шепти

 

в пълни шепи

с жадувана

пролет...

 

но е есенно вън

и замират лъчи

 

разпилели се

жадно

в косите  

 

и изпих те до дъно

а още боли

 

всяка ласка

преляла

в очите…

 

и когато нощта ме обгръща

 

по ръцете…

 

(в сребро

те гради)

 

все в морето

тъгата

прикривам…

 

като жажда

която…

 

боли...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...