Жадувана пролет...
... то ли потеряли...
незавършен...
денят
се завива
с нощта...
посребрил
с тънки нишки
съня ми
а морето...
разлива
пенлива
снага
да покрие
следите
в дланта ми...
...
после...
слънчево пари
рисува очи...
и задъхано
тича
нагоре
като вятър ехти
като залез шепти
в пълни шепи
с жадувана
пролет...
…
но е есенно вън
и замират лъчи
разпилели се
жадно
в косите
и изпих те до дъно
а още боли
всяка ласка
преляла
в очите…
…
и когато нощта ме обгръща
по ръцете…
(в сребро
те гради)
все в морето
тъгата
прикривам…
като жажда
която…
боли...
