beti beti
26 421
Nov 17, 2009, 9:30 AM

Жадувана пролет...

  Poetry
626 0 6

                                                                                                              ... то ли потеряли...

 

незавършен...

 

денят

се завива

с нощта...

 

посребрил

с тънки нишки

съня ми

 

а морето...

 

разлива

пенлива

снага

 

да покрие

следите

в дланта ми...

 

...

после...

 

слънчево пари

рисува очи...

 

и задъхано

тича

нагоре

 

като вятър ехти

като залез шепти

 

в пълни шепи

с жадувана

пролет...

 

…

но е есенно вън

и замират лъчи

 

разпилели се

жадно

в косите  

 

и изпих те до дъно

а още боли

 

всяка ласка

преляла

в очите…

 

…

и когато нощта ме обгръща

 

по ръцете…

 

(в сребро

те гради)

 

все в морето

тъгата

прикривам…

 

като жажда

която…

 

боли...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0