Жадувано
Жадувано
Мечтая си за теб как те прегръщам,
как разтварям устните ти бледи
с ненаситна, пареща целувка
в очите ти как грейват слънчогледи!
Така жадувам да те имам,
да вдишвам аромата ти любовен,
да се разтапям в погледа ти изумруден,
и да се връщам всеки път по-нова.
Мисълта за теб ме прави жива.
О, моя ти несрещната любов,
съществуваш само на хартия
до теб дори не стига моят стих.
В ума ми само се развихряш
там сещам нощем твоят дъх,
оплита се в косите ми и стѐне
тъй както стене и неслучвана любов!
Събирам те от образите разпилени,
рисувам сляпо твоите черти,
за мен те има и макар без име
знам, че някъде сърцето ти тупти!
О, как моля се и ти да ме жадуваш,
да крачиш бързо все към мен,
и силата на цялата Вселена,
да те упътва с двойно ускорение.
Незнам какво за мене начертал си.
О, повелителю на хорските души
и моля се зрънце любов да отредил си,
но за мене само, силна и божествена!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Весела Маркова Todos los derechos reservados
