1 jun 2012, 10:04

жажда

  Poesía
932 0 2

той ще изкопае

от дъното на джобовете си

малко алено цвете

любимо измислено

и отново ще търси

крилете си

те дали си отидоха

или скриха завинаги

той търсеше

извор на истина

но

забрави за жаждата

реши че

стига само

да е вечно времето

много лесно ще приеме забвението

но кръстословицата

не е завършена

а и цветето

не е

прекършено

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Слав Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • благодаря!
    изреждам думи, те
    сами падат на местата си
    и се нареждат както решат
    точки, запетайки се появяват
    когато си поискат
  • Хубаво , като стих.И ако позволиш -липсата на пунктуация / явно тенденция , търсена / не е в полза на стиха.Според мен.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...