1 jun 2012, 10:04

жажда

  Poesía
935 0 2

той ще изкопае

от дъното на джобовете си

малко алено цвете

любимо измислено

и отново ще търси

крилете си

те дали си отидоха

или скриха завинаги

той търсеше

извор на истина

но

забрави за жаждата

реши че

стига само

да е вечно времето

много лесно ще приеме забвението

но кръстословицата

не е завършена

а и цветето

не е

прекършено

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Слав Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • благодаря!
    изреждам думи, те
    сами падат на местата си
    и се нареждат както решат
    точки, запетайки се появяват
    когато си поискат
  • Хубаво , като стих.И ако позволиш -липсата на пунктуация / явно тенденция , търсена / не е в полза на стиха.Според мен.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...