Жадувам да съм като вятъра
да тичам по полетата в… душите
да търся кътчета потайни
на дръзки хора във съдбите.
Жадувам да съм като слънцето
и да окъпя в светлина
нещастни хора, стари, млади
загубилите чувство за вина.
Жадувам… но загубих себе си
навярно карма е това
е… жаждата ми за живот остава.
Не съм нещастна, значи е съдба.
© Мая Ангелова Todos los derechos reservados