2 may 2010, 15:36

Жалко за нея 

  Poesía » De amor
703 0 8

По този начин вече да живея,
омръзна ми от всичко без това.
Не трябва да тъжа, че днес си с нея,
как другаде посяваш самота.

Нестихващата болка ще познае
и мойто бреме вече носи тя,
във нощите самотна ще ридае,
когато се завръщаш у дома.

Тя вече е обречена еднакво...
и чувствата към нея, знам, пестиш,
в сърцето ù изгубено тъй жалко
пак своите победи ти броиш.

Не бих могла сега да ù завидя,
съчувствам ù за сторения грях.
Не бих могла и теб щастлив да видя,
във спомена на мен...
отдаден пак.

Жалко...

© Красимира Касабова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??