Жалко за нея
По този начин вече да живея,
омръзна ми от всичко без това.
Не трябва да тъжа, че днес си с нея,
как другаде посяваш самота.
Нестихващата болка ще познае
и мойто бреме вече носи тя,
във нощите самотна ще ридае,
когато се завръщаш у дома.
Тя вече е обречена еднакво...
и чувствата към нея, знам, пестиш,
в сърцето ù изгубено тъй жалко
пак своите победи ти броиш.
Не бих могла сега да ù завидя,
съчувствам ù за сторения грях.
Не бих могла и теб щастлив да видя,
във спомена на мен...
отдаден пак.
Жалко...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимира Касабова Все права защищены
