5 may 2009, 8:28

Желание

1.8K 0 20

 

                                    Желание

 

Стига срещи по тъмно и някакво трескаво вричане,

след което сме доста щастливи и малко ограбени.

И не ни ли омръзна подобно глупаци  да сричаме

на страха тази азбука – примка за ангели паднали...

 

Затова влез направо, не стъпвай на пръсти уплашено,

през парадния вход на живота ми тъжен нахълтай.

Нека друг вместо нас да надига възторжено чашите,

пълни с трескава радост или предплатено безсмъртие.

 

Нас какво ни събра – може би всяко дълго очакване

да се случим не в приказка бяла, а в делника скучен.

И изпратихме толкова хора, и шеметни влакове,

докато да обичаме истински с теб се научим.

 

Тази близост обаче, любима, е страшно проклятие.

Ти ми липсваш, дори и когато дъхът ти ме парва.

А когато съвсем се оттласна от твойте обятия,

в мене бие с крилете си някакъв призрачен гарван.

 

И кълве всяка дума за тебе в сърцето ми, клетото,

и очите ми тъмни към теб устремени изцяло.

Но и тъй ще достигна пред крехкия рай на нозете ти,

за да смъкнеш товара със грижи от моето тяло.

 

Но не ме съжалявай… докосвай ме с пръсти изстинали,

за да търся пожари на чувствата в себе си още,

да се връщам със ярост към твоето тайнствено минало

и изпълвам с дихание всички отминали нощи…

 

Да умирам ту в бран, ту в дуели и битки уречени

сред мъжете на твоите сънища – горди и властни.

Затова спри да търсиш уюта на зимните вечери

и да пазиш гърба ми от някаква страшна опасност.

 

Тръгвай с мен… Този свят май отдавна не е вече същият

без знамения, вятърни мелници и серенади.

Само път ти предлагам, без намек въобще за завръщане

и горчилката всъщност на всички възможни наслади.

 

Само път ти предлагам… а то е почти като вричане

и не знам накъде, и изобщо с какво ще се срещнем.

Колко време разравяме в тази житейска къртичина

свойте праведни думи и мисли пословично грешни.

 

Стига срещи на тъмно... Под пепел от вчерашни рани

още паля звезди и притулвам студени поднебия,

а щом стигна предела на своите скришни желания

може би ще умра… или пък ще зачена от тебе…

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Терзийски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Зашеметяващо!!!
  • Поклон пред свободомислието ти, пред аристократизма на чувството, пред мъжествената и достойна твоя позиция! Присъединявам се към емоционолния ти бойкот, преподредил ценностите на онези места, които те заслужават! Дълбок поклон пред таланта ти!
  • ..."може би всяко дълго очакване"
  • Само път ти предлагам… а то е почти като вричане

  • !!!
    Винаги чета стиховете ти на глас!Така още по-силно усещам всяка дума в тях,която носи своята тежест!Можеш го!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...