Barona38 (Ивайло Терзийски)
352 6651
5.05.2009 г., 8:28 ч.

Желание 

  Поезия » Любовна
1614 0 20

 

                                    Желание

 

Стига срещи по тъмно и някакво трескаво вричане,

след което сме доста щастливи и малко ограбени.

И не ни ли омръзна подобно глупаци  да сричаме

на страха тази азбука – примка за ангели паднали...

 

Затова влез направо, не стъпвай на пръсти уплашено,

през парадния вход на живота ми тъжен нахълтай.

Нека друг вместо нас да надига възторжено чашите,

пълни с трескава радост или предплатено безсмъртие.

 

Нас какво ни събра – може би всяко дълго очакване

да се случим не в приказка бяла, а в делника скучен.

И изпратихме толкова хора, и шеметни влакове,

докато да обичаме истински с теб се научим.

 

Тази близост обаче, любима, е страшно проклятие.

Ти ми липсваш, дори и когато дъхът ти ме парва.

А когато съвсем се оттласна от твойте обятия,

в мене бие с крилете си някакъв призрачен гарван.

 

И кълве всяка дума за тебе в сърцето ми, клетото,

и очите ми тъмни към теб устремени изцяло.

Но и тъй ще достигна пред крехкия рай на нозете ти,

за да смъкнеш товара със грижи от моето тяло.

 

Но не ме съжалявай… докосвай ме с пръсти изстинали,

за да търся пожари на чувствата в себе си още,

да се връщам със ярост към твоето тайнствено минало

и изпълвам с дихание всички отминали нощи…

 

Да умирам ту в бран, ту в дуели и битки уречени

сред мъжете на твоите сънища – горди и властни.

Затова спри да търсиш уюта на зимните вечери

и да пазиш гърба ми от някаква страшна опасност.

 

Тръгвай с мен… Този свят май отдавна не е вече същият

без знамения, вятърни мелници и серенади.

Само път ти предлагам, без намек въобще за завръщане

и горчилката всъщност на всички възможни наслади.

 

Само път ти предлагам… а то е почти като вричане

и не знам накъде, и изобщо с какво ще се срещнем.

Колко време разравяме в тази житейска къртичина

свойте праведни думи и мисли пословично грешни.

 

Стига срещи на тъмно... Под пепел от вчерашни рани

още паля звезди и притулвам студени поднебия,

а щом стигна предела на своите скришни желания

може би ще умра… или пък ще зачена от тебе…

 

 

 

 

 

© Ивайло Терзийски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Зашеметяващо!!!
  • Поклон пред свободомислието ти, пред аристократизма на чувството, пред мъжествената и достойна твоя позиция! Присъединявам се към емоционолния ти бойкот, преподредил ценностите на онези места, които те заслужават! Дълбок поклон пред таланта ти!
  • ..."може би всяко дълго очакване"
  • Само път ти предлагам… а то е почти като вричане

  • !!!
    Винаги чета стиховете ти на глас!Така още по-силно усещам всяка дума в тях,която носи своята тежест!Можеш го!
  • Много силно! Продължавай да зачеваш такива деца и ние с удоволствие ще ги четем! И - истинската наслада трябва да има горчивичко, в десятката!
  • Удоволствие изпитах..., голямо удоволствие!
  • текстът е убийствено въздействащ!
  • Хубав ритъм, на места накъсан, малко дълго.
    Добри елементи в творбата. Поздрав.
  • !!!
    Много хубав стих!

    Но на 2-3 места, мисля че може да се пипне ритъма.
    (Нищо лично. Мое мнение)
  • Почувствах те много близък на душата си, навярно от желанията които тя поражда!
  • И аз те чета

    И аз имам същият въпрос като Елмира:

    В първото четиристишие няма ли едно пропуснато "да"?
  • Виртуоз... на слово и Души...
  • Много силно стихотворение!
  • Не спирай да мечтаеш нощем,
    когато всички тихо спят.
    Не спирай ветрове да гониш,
    дори когато няма път.

    Не спирай брод да търсиш в мрака,
    след него има светлина.
    Не спирай любовта да чакаш-
    тя идва някога сама.

    Не спирай да летиш свободно
    дори когато те боли.
    Не спирай детството да носиш,
    в сърцето си го запази.

    Не спирай да обичаш лудо
    живота шарен,променлив.
    Не спирай да очакваш чудо…
    Не спирай да се чувстваш жив!
  • Много силна, много мъжка поезия.
    Отново ме очарова. Дай Боже повече такива творци в "Откровения".
    Знаеш, че те чета с удоволствие, нали?

    П.П. В първото четиристишие няма ли едно пропуснато "да"? Имам предвид:

    Стига срещи по тъмно и някакво трескаво вричане,
    след което сме доста щастливи и малко ограбени.
    и не ни ли омръзна подобно глупаци (ДА) сричаме
    на страха тази азбука – примка за ангели паднали.

    Пак казвам - пишеш прекрасно.
    Поздрави!
  • Нас какво ни събра – може би всяко дълго очакване

    да се случим не в приказка бяла, а в делника скучен.

    И изпратихме толкова хора, и шеметни влакове,

    докато да обичаме истински с теб се научим.

    ...
  • "Само път ти предлагам… а то е почти като вричане..."
    Всъщност бих цитирала цялото стихотворение...
    Поздрав!

  • Аплодисменти !!/ нямам думи, уникален си /
  • Тука ще мълча!!!
    Разстърсващо!
    "докато да обичаме истински с теб се научим."


Предложения
: ??:??