Желание
Желание
Стига срещи по тъмно и някакво трескаво вричане,
след което сме доста щастливи и малко ограбени.
И не ни ли омръзна подобно глупаци да сричаме
на страха тази азбука – примка за ангели паднали...
Затова влез направо, не стъпвай на пръсти уплашено,
през парадния вход на живота ми тъжен нахълтай.
Нека друг вместо нас да надига възторжено чашите,
пълни с трескава радост или предплатено безсмъртие.
Нас какво ни събра – може би всяко дълго очакване
да се случим не в приказка бяла, а в делника скучен.
И изпратихме толкова хора, и шеметни влакове,
докато да обичаме истински с теб се научим.
Тази близост обаче, любима, е страшно проклятие.
Ти ми липсваш, дори и когато дъхът ти ме парва.
А когато съвсем се оттласна от твойте обятия,
в мене бие с крилете си някакъв призрачен гарван.
И кълве всяка дума за тебе в сърцето ми, клетото,
и очите ми тъмни към теб устремени изцяло.
Но и тъй ще достигна пред крехкия рай на нозете ти,
за да смъкнеш товара със грижи от моето тяло.
Но не ме съжалявай… докосвай ме с пръсти изстинали,
за да търся пожари на чувствата в себе си още,
да се връщам със ярост към твоето тайнствено минало
и изпълвам с дихание всички отминали нощи…
Да умирам ту в бран, ту в дуели и битки уречени
сред мъжете на твоите сънища – горди и властни.
Затова спри да търсиш уюта на зимните вечери
и да пазиш гърба ми от някаква страшна опасност.
Тръгвай с мен… Този свят май отдавна не е вече същият
без знамения, вятърни мелници и серенади.
Само път ти предлагам, без намек въобще за завръщане
и горчилката всъщност на всички възможни наслади.
Само път ти предлагам… а то е почти като вричане
и не знам накъде, и изобщо с какво ще се срещнем.
Колко време разравяме в тази житейска къртичина
свойте праведни думи и мисли пословично грешни.
Стига срещи на тъмно... Под пепел от вчерашни рани
още паля звезди и притулвам студени поднебия,
а щом стигна предела на своите скришни желания
може би ще умра… или пък ще зачена от тебе…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
