Железен нека да остане края
Разкъсано в мен се взираш,
в процепa на едно сегашно време,
с думи като ласки ме допираш,
прости, че отивам си от тебе...
Не беше обич, че да те обичам,
не бе и нежност, че да те желая...
Не мога даже с мисъл да се вричам
и за грешките очите си да кая...
Недей ме гледа толкова сломено,
героите не могат да са победени,
не ме мисли, всичко е простено,
героите винаги остават си железни...
И ти железен станал си, аз те зная,
зная, Бог ми е свидетел,
след години едва ли бих могла да те позная,
че била съм твоя покровител и утеха...
Била съм и това го зная,
зная и че тая улица е глуха,
железен нека да остане края,
не се обръщай - на ъгъла е първата пролука.
в процепa на едно сегашно време,
с думи като ласки ме допираш,
прости, че отивам си от тебе...
Не беше обич, че да те обичам,
не бе и нежност, че да те желая...
Не мога даже с мисъл да се вричам
и за грешките очите си да кая...
Недей ме гледа толкова сломено,
героите не могат да са победени,
не ме мисли, всичко е простено,
героите винаги остават си железни...
И ти железен станал си, аз те зная,
зная, Бог ми е свидетел,
след години едва ли бих могла да те позная,
че била съм твоя покровител и утеха...
Била съм и това го зная,
зная и че тая улица е глуха,
железен нека да остане края,
не се обръщай - на ъгъла е първата пролука.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
