Железни окови

8 abr 2008, 13:23

Poesía

721 0 0

Пробуждане... задъхване... измама...

Коварна болка в измамен стих.

Повяхналото и лъжовно щастие ме призовава,

провира се и провокира ме да съм железен щит.

Острието на лъжата ме прободе

и лъснаха твоите долни лъжи.

Бяха завързани очите ми, в окови,

но падна превръзката и отново се родих.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.