Железни окови

8.04.2008 г., 13:23 ч.

Поезия

619 0 0

Пробуждане... задъхване... измама...

Коварна болка в измамен стих.

Повяхналото и лъжовно щастие ме призовава,

провира се и провокира ме да съм железен щит.

Острието на лъжата ме прободе

и лъснаха твоите долни лъжи.

Бяха завързани очите ми, в окови,

но падна превръзката и отново се родих.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.