Жена
Жена е другото ми име -
желана, страстна и добра.
Ако успееш - забрави ме,
ако не - ще дойда във съня.
Ще шепна с тихия си глас,
ако поискаш - прегърни ме,
ще ти даря частица дива страст,
но да остана - не моли ме.
Ще бъда твоя дневен блян,
копнеж неистов и несбъдната мечта,
от сладки грехове си изтъкан,
потърси ме и в реалността.
Но когато нощ отново падне
и покаже се красивата луна,
отново мислите ти ще открадне
споменът за чувствена жена.
В лунна светлина обляна,
със звезден шал и мека пелена,
идвам, но този път ще остана
и ще бъда твоя истинска жена.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елица Стоянова Todos los derechos reservados
Хубав стих!
