Елишка
364 el resultado
Ти си този, който ще ме промени,
даже без да мине през ума ти,
даже още да не знаеш кой си ти,
даже да не виждаш ясно пътя.
Ти си смисъл, който ми е доживот, ...
даже без да мине през ума ти,
даже още да не знаеш кой си ти,
даже да не виждаш ясно пътя.
Ти си смисъл, който ми е доживот, ...
1850
6
18
Изниза се слънцето заедно с пясъка
от някакъв летен часовник.
Събудих се късно, но точно на мястото,
където зачевам инсомния.
И вместо да тръгна след ятото щъркели, ...
от някакъв летен часовник.
Събудих се късно, но точно на мястото,
където зачевам инсомния.
И вместо да тръгна след ятото щъркели, ...
2438
2
30
На върха на онази издигната кула от мисли,
надълбоко забит, отдалече белее страхът ми
и прилича на флаг между няколко вятърни писти.
Там е толкова хладно, че може човек да настръхне.
Там не мога да дишам от някаква странна тревога, ...
надълбоко забит, отдалече белее страхът ми
и прилича на флаг между няколко вятърни писти.
Там е толкова хладно, че може човек да настръхне.
Там не мога да дишам от някаква странна тревога, ...
1778
2
23
Предпочитам светът да не знае коя съм
и да нямам лице. Да вървя анонимна.
Да преместя сърцето си малко надясно.
Да не чувствам страха. Да не знам, че ме има.
Не понасям очи, дето нищо не виждат, ...
и да нямам лице. Да вървя анонимна.
Да преместя сърцето си малко надясно.
Да не чувствам страха. Да не знам, че ме има.
Не понасям очи, дето нищо не виждат, ...
2540
3
41
Убивам всяка близост с тази честност.
Не знам какво е вяра. Суета
отлеждам вместо цвете. Много лесно
се върнах лоша. Тръгнах си добра -
с последната си маска на невинна ...
Не знам какво е вяра. Суета
отлеждам вместо цвете. Много лесно
се върнах лоша. Тръгнах си добра -
с последната си маска на невинна ...
1913
22
Още по-бяло и някак студено-красиво,
утрото пълни очите на малките хора.
Някаква песен в снега се топи и попива.
Сякаш мостове надежда се спускат отгоре.
Улици дишат. Снежинки и стъпки се смесват. ...
утрото пълни очите на малките хора.
Някаква песен в снега се топи и попива.
Сякаш мостове надежда се спускат отгоре.
Улици дишат. Снежинки и стъпки се смесват. ...
1207
8
Аз съм тиха. По-тиха от котешка стъпка.
Обикалям отдавна и вече съм стара.
Аз съм дълга река, но започвам от глътка
и ти вдигам над себе си моста от вяра.
Аз съм листът, по който навярно си писал ...
Обикалям отдавна и вече съм стара.
Аз съм дълга река, но започвам от глътка
и ти вдигам над себе си моста от вяра.
Аз съм листът, по който навярно си писал ...
4097
16
57
Утре си тръгвай!
Ще бъда за теб минало.
Ти ще си спомен...
Извън всякаква болка.
Няма прегради. ...
Ще бъда за теб минало.
Ти ще си спомен...
Извън всякаква болка.
Няма прегради. ...
1903
17
Да вали! Без това ми е кално
и съм вече нагазила в себе си,
а за теб ми е толкова рано...
Не протягай към мене ръцете си.
Просто няма какво да спасяваш. ...
и съм вече нагазила в себе си,
а за теб ми е толкова рано...
Не протягай към мене ръцете си.
Просто няма какво да спасяваш. ...
2463
5
38
Ти ли си?
Ти ли си онзи променлив вятър,
който ме роши,
а после приглажда косата ми?
Ти ли си онзи - ...
Ти ли си онзи променлив вятър,
който ме роши,
а после приглажда косата ми?
Ти ли си онзи - ...
2025
1
28
Откакто пламна лудост зад очите ми,
е малко по-нормално за живеене
и много по-неловко за обичане...
Настигам хоризонта по пустеене.
Не виждам по-далеч от самотата си. ...
е малко по-нормално за живеене
и много по-неловко за обичане...
Настигам хоризонта по пустеене.
Не виждам по-далеч от самотата си. ...
2004
38
"След облака ще ти остане въздуха.
Започваш отначало.
Като първа глътка.
Дишаш."
Яна Кременска ...
Започваш отначало.
Като първа глътка.
Дишаш."
Яна Кременска ...
1830
28
На тръгване остава тихо тракане.
Не токчетата...
Стенният часовник
върти на ос надежди и очаквания
и ниже със стрелките си огромни ...
Не токчетата...
Стенният часовник
върти на ос надежди и очаквания
и ниже със стрелките си огромни ...
1815
2
33
Възможно е да свикна със гласа ти,
така че си спестявам тишината.
По-лесно бих те махнала от пътя,
отколкото да падна на земята.
По-лесно бих започнала от нула, ...
така че си спестявам тишината.
По-лесно бих те махнала от пътя,
отколкото да падна на земята.
По-лесно бих започнала от нула, ...
3109
1
36
Искам да те събудя.
Понякога.
В понеделник обикновено -
посреднощ да си поговорим.
Да ми разкажеш съня си. ...
Понякога.
В понеделник обикновено -
посреднощ да си поговорим.
Да ми разкажеш съня си. ...
1489
23
2020
9
Нямах нищичко -
от теб да ме предпази.
Нито болка,
зад която да се скрия.
Нито гняв, ...
от теб да ме предпази.
Нито болка,
зад която да се скрия.
Нито гняв, ...
1670
2
31
Рано сутрин страхливо мечтая.
Безнадеждно почти. Сякаш светлото
като вятър ще мине през стаята,
а е толкова странно приветливо.
Може би и не съм се събудила, ...
Безнадеждно почти. Сякаш светлото
като вятър ще мине през стаята,
а е толкова странно приветливо.
Може би и не съм се събудила, ...
1948
40
Заглъхнал е гласът ти зад гърдите,
но, моля те, попей ми за тогава,
когато съществуваха мечтите...
Попей ми за живота. Остарявам.
Откакто стана тихо, се разплаках. ...
но, моля те, попей ми за тогава,
когато съществуваха мечтите...
Попей ми за живота. Остарявам.
Откакто стана тихо, се разплаках. ...
2383
1
43
Ще натрупам от стъпки след мен планина.
Като силна отрова е бягството.
Аз не искам да бъда онази вина,
дето идва след грешката в някого.
Ще си тръгна, преди да ме видиш отвън ...
Като силна отрова е бягството.
Аз не искам да бъда онази вина,
дето идва след грешката в някого.
Ще си тръгна, преди да ме видиш отвън ...
2191
1
34
Понякога ръката ти тежи
и пръстите ти дращят като тръни.
По дяволите! Вместо да заспиш,
по навик си я сложил на гърба ми,
изсмуквайки последния живец, ...
и пръстите ти дращят като тръни.
По дяволите! Вместо да заспиш,
по навик си я сложил на гърба ми,
изсмуквайки последния живец, ...
1531
38
Днес се тръгва на поход обречено.
С гумени шпаги.
Но преди да сме тръгнали още
сме толкова мъртви...
Ако можем очите си ...
С гумени шпаги.
Но преди да сме тръгнали още
сме толкова мъртви...
Ако можем очите си ...
1172
18
За есен мисля. Нищо, че е рано.
Докато мога топлото да нося,
ще срежа дънките до над коляно.
От тук до мен ще се разходя боса.
Кому са нужни някакви сандали? ...
Докато мога топлото да нося,
ще срежа дънките до над коляно.
От тук до мен ще се разходя боса.
Кому са нужни някакви сандали? ...
1905
37
Шест дена си кърпех душата. Разшивах,
когато ми спираше въздухът вечер.
И вместо без теб да умра, аз заспивах
поредния сън, в краткотрайност облечен.
Нощта беше два пъти сякаш по-дълга. ...
когато ми спираше въздухът вечер.
И вместо без теб да умра, аз заспивах
поредния сън, в краткотрайност облечен.
Нощта беше два пъти сякаш по-дълга. ...
2124
2
59
Еднакво е.
Без мен и с мен.
Изпуснах
най-познатата ръка.
Не беше нужен ...
Без мен и с мен.
Изпуснах
най-познатата ръка.
Не беше нужен ...
1361
1
29
Човеко, защо ти е слънцето?
Не можеш дори да го стигнеш,
но пак си се вдигнал на пръсти.
Не чу ли, че пари, щом пипнеш?
Човеко, не ти ли е хрумвало, ...
Не можеш дори да го стигнеш,
но пак си се вдигнал на пръсти.
Не чу ли, че пари, щом пипнеш?
Човеко, не ти ли е хрумвало, ...
1538
33
Не съм сънят, надникнал изпод дрямката -
не този, заслужаващ да се помни.
По-скоро съм разруха, но под сянката
най-малко забелязваш, че се рони.
Не съм искрата, топлото в камината, ...
не този, заслужаващ да се помни.
По-скоро съм разруха, но под сянката
най-малко забелязваш, че се рони.
Не съм искрата, топлото в камината, ...
2371
49
От дете не повярвах на хората
и си шиех магически шапки,
че когато ги сложа -
да могат
да изсъхват в очите ми капките. ...
и си шиех магически шапки,
че когато ги сложа -
да могат
да изсъхват в очите ми капките. ...
2398
37
Терасата ти странно се смали.
Направих си бинокъл от фуния.
И знаеш ли какво ме порази? -
Приличаше на стъклена кутия.
Накичена със мръсния ти страх ...
Направих си бинокъл от фуния.
И знаеш ли какво ме порази? -
Приличаше на стъклена кутия.
Накичена със мръсния ти страх ...
1517
40
Под купола на двете ти ръце
е малката объркана земя,
създадена единствено за мен
и моята човешка дължина.
Под купола на двете ти ръце ...
е малката объркана земя,
създадена единствено за мен
и моята човешка дължина.
Под купола на двете ти ръце ...
1580
27
Днес денят обеща да не бъде хаплив.
Ироничният тон ни дотегна.
Аз ще бъда добра. Той - студено учтив,
ще се прави пред мен на колега.
Ще разкъсаме рано на две сутринта. ...
Ироничният тон ни дотегна.
Аз ще бъда добра. Той - студено учтив,
ще се прави пред мен на колега.
Ще разкъсаме рано на две сутринта. ...
1561
46
Усмихвам ти се,
видимо спокойна.
И ти ми се усмихваш...
Но мълчим.
Щастливи сме ...
видимо спокойна.
И ти ми се усмихваш...
Но мълчим.
Щастливи сме ...
1613
42
Дали съм се родила като птица,
обречена до край на нелетене,
случайно изоствена на жицата,
без никакъв инстинкт за съхранение?
Или съм се родила като хищник...? ...
обречена до край на нелетене,
случайно изоствена на жицата,
без никакъв инстинкт за съхранение?
Или съм се родила като хищник...? ...
1505
37
Беше капка-море. Дума свършена.
Тази капка обърна ми лодката,
като падна при мен. Непотърсена,
се разля, по-внезапна от болката.
Беше само една, но достатъчна ...
Тази капка обърна ми лодката,
като падна при мен. Непотърсена,
се разля, по-внезапна от болката.
Беше само една, но достатъчна ...
1601
35
На Владо
Ч.Р.Д., пиле!
Тежеше ключът ми от празната къща.
Дори ми се скъсаха няколко джоба.
А дългата улица ...
Ч.Р.Д., пиле!
Тежеше ключът ми от празната къща.
Дори ми се скъсаха няколко джоба.
А дългата улица ...
1538
1
33
Предсказаха ме някакви гадатели,
преди да осъзнаеш,
че ме има,
а можех по чертите на ръката ти
съвсем незабелязано да мина. ...
преди да осъзнаеш,
че ме има,
а можех по чертите на ръката ти
съвсем незабелязано да мина. ...
2149
49
Вдъхновено, може би, от многото такива стихотворения.
Ти си много високо. Притежаваш небето,
а ми даваш живот, като земна отсрочка.
И защо ли се мъча да ти видя лицето?
Аз съм малка пред теб. И приличам на точка. ...
Ти си много високо. Притежаваш небето,
а ми даваш живот, като земна отсрочка.
И защо ли се мъча да ти видя лицето?
Аз съм малка пред теб. И приличам на точка. ...
1518
43
Когато съм на прага
на сбогуване,
надеждите прерастват
в недостатъци.
О-б-и-ч-а-м т-е ...
на сбогуване,
надеждите прерастват
в недостатъци.
О-б-и-ч-а-м т-е ...
1658
32
Тишината дойде като смърт подранила.
Като лоша поличба
обърна камбаните
и издигна над мен островърха могила -
да напомня за теб, ...
Като лоша поличба
обърна камбаните
и издигна над мен островърха могила -
да напомня за теб, ...
2234
2
48
Днес реших да изгоня хазяите.
Моят стих ще ни бъде квартира.
Заповядай, свободни са стаите.
Даже може да пием по бира.
Не държа да е нещо специално. ...
Моят стих ще ни бъде квартира.
Заповядай, свободни са стаите.
Даже може да пием по бира.
Не държа да е нещо специално. ...
1585
32
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
