DragoPi4a (Драгомир Костадинов) DragoPi4a (Драгомир Костадинов)
119
21 nov 2009, 0:57

Жена

689 0 3

Устните сладки са малини. 

Усмивка като слънчев лъч.                            

Очи като бисери блестящи.

Кожа нежна като коприна. 

Тяло стройно като топола.  

Това прекрасно същество.

Аз наричам го жена.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Драгомир Костадинов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Melany71 (Светла)
    Melany71 (Светла)
    Не веднъж съм ти казвала за римата...!
  • Gabi89 (Ирена Чинтова Спасова)
    Gabi89 (Ирена Чинтова Спасова)
    Да, жена!
  • Sorbus (Пенко Пенков)
    Sorbus (Пенко Пенков)
    Клишета... взети от народните песни. Къде е твоят принос? Да питам ли за рима случайно?... И само това ли са жените? Няма ли да сложиш също рога и копита?

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0