Една самотна душа, мечтаеща за приятелско рамо,
откри необходимата топлина в едно-единствено само...
тя се отклони и тръгна по ''неверния път'',
стигна до теб, до твоята пропита с копнежи плът...
 

А в същото време душата крещи,
желае разбиране и обич,
ала  успя тя да прикрие успешно своите мечти
зад тленни блуждения, превърнали се в бич...
 

Къде си, герой мой? Дали някога те е имало,
нима не видя ти моята крехка душа...
къде си, любовнико страстен, да вземеш мойто минало,
да ми покажеш чувства в тая куха суета...?
 

Покажи се, нуждая се от твоето рамо,
покажи се не само с най-предвидимото,
изненадай ме, нужна ми е дума само,
жест мил, да видя най-невъобразимото...
 

Жена съм се родила и тебе търся 
за подкрепа, разбиране и вярност,
не е защото от тебе завися,
а понеже те искам до мене, не мога само с вулгарност...