6 dic 2005, 15:53

Жена

  Poesía
1.4K 0 5

 

Намериха Ме ония, които не Ме търсеха,

открих се на ония, които не питаха за Мене".

св.Мина

 

 

ще разтворя

ръце

ще политна

всичко е

само небе

подвижни

пясъци

са мислите,

но аз си имам

криле

ще ме открият

ония

които

не търсиха мен

ще се открия

на тия

които не питаха

за мен

ще се разминавам

ще се приближавам

и ако пак

ми потрябва земя

ще се потърся

в очите ти

аз съм само

жена...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргаритка Харизанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...