15 feb 2013, 22:12

Жена на 50

  Poesía
4.2K 0 4

ЖЕНА НА 50 ГОДИНИ

Кой е казал, че на  50 не можем

да прегръщаме?

Кой е казал, че на  50 не можем

да обичаме?

Кой е казал, че на  50 не можем

да залитаме

и по момчета да тичаме?

Момчетата с кичури бели са,

болки в рамото,

или - уморени са,

но нали душите ни млади са

и с любов пълни сърцата са.

 

Искам ръце да разперя

и петдесет неволи от гърба си да хвърля,

петдесет мъки от света да премахна,

петдесет болки в радост да превърна.

На петдесет?

Би трябвало да съм кротка

И тиха. И мъдра.

И с внуци по градинките

да седя.

Но защо пък? Аз искам

с облаците все още

да летя,

със звездите искам да мечтая.

 

Искам моето старо момче

да прегърна

и да обичам така, че нощта във

ден да обърна

и от страсти огнени в жар-птица 

да се превърна.

В тялото, бавно променящо се,

крие се млада душа.

Как на света да го изкрещя?

Хей, хора! Искам да любя!

Искам да бъда! Искам

да продължа!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тихомира Бижева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Та какво ти пречи! Живей, използвай всеки земен ден!
  • Ох,успокоихте ме.Аз си мислих,че само аз съм така.Защото всички казват от хормоните било.А аз искам да летя,без някой да ми реже тез крила!
  • Ако това ще те окуражи, уверявам те, че и на 60 ще е същото!

    Мираж,утеха или скръб голяма,
    не зная аз какво е любовта,
    но знам, че закъсняла обич няма
    и няма власт над нея възрастта!
    Сърдечен поздрав!
  • Щом искаш - направи го!Но умната, защото нямаш вече право да грешиш...Пожелавам ти,Тихомира повече от нещата , които искаш да се сбъднат!Най-хубавото ти предстои!
    Попътен вятър! Сърдечно!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...