Жена под пагон

9 mar 2011, 11:42

Poesía

642 0 2

Сама избрах си пътят да е труден,

наясно бях, че ще тежи.

За много изборът ми май бе чуден -

"Жена е, как ще издържи?!"...

И често те ме подценяваха,

усмивката им бе ехидна, зла.

И дълго време продължаваха

да се надяват да се проваля!

Но аз съм искаща, успяваща и борбена,

не познавам думите "не мога".

И те ме мотивират неусетно

да им докажа пак, че МОГА много!

Аз МОГА заповеди да изричам

и да вървя с високо вдигната глава.

Да чувствам също МОГА, да обичам,

точно това ме вдъхновява!

Съвсем нескромно МОГА да твърдя,

че от всеки мъж заслужавам поклон!

И как да не е така -

та аз успявам да бъда жена, макар под пагон!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

gspenchev (Георги Пенчев)

2011-03-09T12:38:43+02:00

Шапка свалям на такива Жени! Браво!
rozza (Радка Миндова)

2011-03-09T12:31:23+02:00

Пагонът задължава.